Поезия
Постинги в блога
06.01.2018 17:59 -
Думи-затворник
Едно просто " Обичам те!",
заседна толкова сложно във гърлото.
Непослушно ръцете сковаха се-
заседна толкова сложно във гърлото.
Непослушно ръцете сковаха се-
12.11.2017 12:24 -
Забравих...
Всяка тъга е толкова хлъзгава...
Ще падна... Ще си изпочупя надеждите!
През живота не тичам вече забързано –
Ще падна... Ще си изпочупя надеждите!
През живота не тичам вече забързано –
03.10.2017 17:25 -
Последен полет
Знам. Все ще заспите мои криле-
уморили се вече да пърхате.
И аз ще падна от тебе небе
уморили се вече да пърхате.
И аз ще падна от тебе небе
01.10.2017 22:05 -
В капка мастило
Еуфория след поредното стихче,
но скоро връщаш се пак
на котата-Никой и Нищо.
но скоро връщаш се пак
на котата-Никой и Нищо.
30.09.2017 16:46 -
Бялото на листа
Тези думи във бялата тишина,
облякла телата на буквите,
казват толкова много неща
облякла телата на буквите,
казват толкова много неща
30.09.2017 16:45 -
Да, ама не!
"Бъди уравновесен и спокоен!" –
това казват хората все.
Но щом чуя така да говорят
това казват хората все.
Но щом чуя така да говорят
26.09.2017 18:08 -
Българският преход
Българският преход-прехода от елитна компаньонка на Съветския съюз към евтина курва на Запада.
25.09.2017 18:18 -
На заем
Със заеми живееме поетите
и туй е толкоз просто и логично.
Че с пари се плащат сметките,
и туй е толкоз просто и логично.
Че с пари се плащат сметките,
25.09.2017 14:17 -
Щом замълчи душа на поет
"Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му."
Бертолт Брехт
Бертолт Брехт
24.09.2017 23:05 -
Обезвяра
Как искам да съм пак дете-наивно да прегърна,
този, с ножа зад гърба.
От удара по мен, когато се обърна,
този, с ножа зад гърба.
От удара по мен, когато се обърна,
23.09.2017 10:30 -
Родина е... все пак
Не хукнах в истеричен бяг,
тъй както сториха го много.
Избрах да съм немил-недраг,
тъй както сториха го много.
Избрах да съм немил-недраг,
22.09.2017 23:19 -
Русия ни е враг!
Русия ни е враг!-
това изтърси премиера.
Човек да се зачуди чак,
това изтърси премиера.
Човек да се зачуди чак,
