Пеперудите, зная, са трудни за хващане...
И какво? Ще си хванеш гъсеница?
А после ще чакаш тя да порасне-

Господи, моля те, нека и тя
ме обикне, тъй както аз я обичам!
Тя-още дете...макар и жена.

Като буен кон е моята душа.
Усещам я, как иска да затича-
към теб. Но моята ръка,

Бездомни, дълго, скитат твойте чувства-
но ти не се отчайвай! Не тъжи!
Вратите няма все да се затръшват.

Но какво искаш още от мене?!
Защо ми звъниш посреднощ?
Твърде много пак да ми вземеш

Все повече и повече се те натрупват –
стиховете мои, недописани.
И викове, прегънати на четири, заглъхват,