Мизерийо, ти майчице-учителке!
на какво ли в тоз" живот не ме научи!
Та , извратено някак си, обичам те!

Твърде сте вядени, мои господа,
за това и далеч е небето.
На свинята не ходят крила,

Върви, любов! И тебе ще изпратя.
Дошло е време - тръгвай надалече!
Да моля няма, нито пък да плача!

Почувствах те толкова, толкова чужда...
Сякаш, че никога не е било!
Това, че до теб съм се сутрин събуждал,

Вещица-тя знае как...
Един ли мъж е омагьосала?!
Лицето и-лъчи и мрак...

Ще те извая във мечтите си такава,
каквато никога не си била!
Каквато няма никога да станеш!

Няма как да намериш Бог в църквата, ако не си го намерил в сърцето си. Там запали първо свещ! От там разгони първо мрака! Една свещ горяща в сърцето е много по-стойностна от безброй свещи запалени в църквата...
 
 

Рисувам в мечтите си слънце...
За теб и за мен. За целия свят.
Че този свят от студ е премръзнал!

На ръба на моето съзнание,
с развети от дъха на демони коси,
аз я гледам - гаснещо сияние,