За тях, за тях е този свят!
За тези, дето са родени слепи!
За тези, дето непробудни спят!

Отдалеч я виждаш и зареждаш пистолета.
Стреляш, но куршумите не я ловят.
Всички те минават покрай нея,

 
В сърцето си за тебе замък построих,
от утрешни мечти и спомени за вчера.

Нямам капка вдъхновение!
Във вените ми няма пулс!
Не човек!-А жалко привидение!

Но спри! Не пускай светлината!
Не ми отнемай тази тъмнина!
Че kаквото имам-даде ми го мракът!

Лъжовна тишина, в моите очи,
прикрива виковете ми отвътре.
И топлият ми допир-също е фалшив!-

И ето, че отново раните си сам човъркаш-
Уплашен да не би да заздравеят.
Че кръвта е твоето единствено мастило,