Сънувах те и в тази нощ...
При мен пак беше призракът ти, Таня...
Призрак на една несбъдната любов...

-Дядо попе, дай пари!
-Стига, чадо, богухулства!
Църквата раздава други благини.

И съзирам в стихоете си ужасна проза.
И питам се-Какъв поет съм аз?!
Щом днеска мойта творческа утробо

Повръща ми се веч от теб, Човеко!
Ти, който някога така ме вдъхновяваше.
Ах, как прехласвах се пред твоята душевност,

Любов без граници нас, двама, свързва!
И аз за тебе бих направил всичко!
Но само, моля те, недей надзърта

Казваш, че днес аз съм безпътен.
Аз пък ти казвам-Това е добре.
Че когато равен и гладък е пътят

В царството на слепите
Подчини се! Подчини се най-накрая!
Не разбра ли?! Ти не можеш да ги подчиниш!