Приятели, безброй, и аз съм имал...
На безброй, приятелски, софри съм сядал.
Но само неколцина...в недоимък,

Исусе? Исусе?? Исусе, къде си?!...
А, тук си бил! Извинявай, но просто не мож",
човек лесно те види, тъй скрит от шкембето,

Защо ме търсите във спомените само?
Защо тъжите над незнайния ми гроб?
Нима изгни със тленното ми тяло,

Тя ме целуна.
Хареса и.
Започна да се спуска надолу по врата ми.

Кой съм аз ли? Аз съм похотта, която,
несъбуждана, пълзи по топлите ти вени.
Кой съм аз ли? Аз съм мракът,

От днеска ще я карам вече здравословно!
(Че инак, мамата си е ебало!)
Край на пушенето, всичко алкохолно

Спи градът. А аз будувам.
И сънувам със отворени очи
всички устни, някога целувал.

Безброй жертви дървета той взел!
Една цистерна с мастило изписал!
Две библиотеки книги прочел!