Душата ми е жалък просяк,
ръце протегнал за любов и за надежда.
И зъзне тя под дрехите износени,

Ха! Ето те и теб! Добре дошла! 
Извинявай, че така, посрещам те без нищо...
Просто мина доста време...Закъсня!-

 
Земята-зла, безчувствена  мащеха!-
Не ми дава тъй нужната майчина обич...

Не позволявай на бесните псета да разкъсат света ми!-
Завържи ги здраво с въжета от обич.
Днес болка и ярост разтапят кръвта ми,

Какво да ти кажа за себе си?
Нали знаеш...Живот!
Туко те стисне онази проклета мизерия-