Поезийо, ти мой вълшебен остров!
С тъга те гледам, днеска, отдалеч...
Натежа душата ми, за тези крехки мостове,

Полу-почти-така не мога!
Сърцето ми не е полу-почти!
Полу-почтито е отрова!

 А родих се ангел...ти знаеш.
Но как да остана такъв?
Когато твърде далече от рая

Обичам те, в мечтите ми едва родена!
С още лека и прозрачна плът.
Получовек-полувидение,

Върви на майната си! Чуваш ли?
На теб говоря, мила моя!
На теб, която ме докара до полуда...

Душа, не знае никой, де се помещаваш.
Ти нямаш кръв. Ти нямаш плът.
Но можеш да тежиш-подобно камък.

И се връщам назад.
И се смея. И плача. Повръщам!
От този жалък глупак,