Запали свеща, за да мога да те видя....Благодаря ти! Толкова по-красиво е сега...толкова по-топло. Пламъкът ме сгрява...Чувствам как топлината се разнася по вкочанените ми крайници и стига чак до премръзналото ми сърце. И ето! Туп...туп...

Потъвам, в своя малък свят.
А ти, за кой ли път, протегнала ръка-
опитваш да ме хванеш, да ме дръпнеш, в миг назад,

По твоите коси-немирни водопади-
разбиващи се в нежните ти рамене,
всеки ден се спуска погледът ми жаден.-

 
Живот! Проклетнико! Кажи ми къде е?
Къде е това, което ми се полага?

Аз седнах сам в пагубната люлка,
където ти красавице, с невинен смях,
люлееш ме от разум към тотална лудост!

Безпътни скитаме напред, назад,
в търсене на блудници-надежди.
Които в нощите си лягат с нас,

Кървав дъжд в кървава мъгла.
Кървави сълзи от моите очи!
Сълзи на болка и безсилие,

 
Носещ изнасилената си душевност,
черните си помисли към тебе съм протегнал.

Целувката на ангела беляза ме навеки,
а от другата страна рогатият протягаше към мен ръцете си.
Нямам си корона, а венец от тръни.

Целувката на ангела беляза ме навеки,
а от другата страна рогатият протягаше към мен ръцете си.
Нямам си корона, а венец от тръни.

Копнеж...
Очите ми загледани са уморено
в безмилостно препускащото време.

Събуди се! - Някой някъде далече страда!
А може би пък този някой е до теб,
но това въобще не те засяга...