На Снежи
Но ти ли прокле ме? Или сам, Господа Бога,
отвърна от мене своите очи?

 Светът сега е в кървава мъгла...
Кръвта, на струи, се стича по лицето ми
Сякаш още чувам тези хиляди гърла:

Не! Не е нищо наред!
Някъде, вътре, дълбоко в мене,
гние душа-душа на поет...

Ще бъде ден. Ще бъде нощ.
Слънцето, звездите - пак ще светят.
И никой няма да се сеща, че съм бил ...

Така красива те видях-
на масата, седяща срещу него.
А той дали съзнава колко е богат,