Заминава си. И тя си заминава.
На въпроса и небрежно махвам с ръка:
-Добре съм! Глупости! Не страдам!
Ще отмине всичко-ей така...

Ще отмине всичко-то се знае!
Че малко ли раздели е видял светът?
...И малко ли "мъжкари" махащи  нехайно.
А после плачещи...щом тя  обърне гръб.

Всички стихове са уникални!

Не задаваш въпрос, ако не очакваш отговор....
Не пропускай диалога...