Така красива те видях-
на масата, седяща срещу него.
А той дали съзнава колко е богат,
помислих си, щом има тебе?

Че всичко, в живота,  зная се цени-
уви, едва, когато се загуби.
И ето, днес, ти прелестна блестиш,
а аз на себе си не спирам да се чудя.

Какво богатство, Боже съм държал!
И как така можах да го изпусна?!
Но, уви, единствено в чужда длан,
такава красота разцъфва...

Много красиво и много тъжно в същото време.