Нахапаната ябълчица, дето ми предлагаш,
дояж си я самичка, мила моя!
Добре си ми е мене тука-в Рая!
Самият Дядо Бог ми е комшия!

Какво сега с крака ми тропаш?!
Че да не беше слушала змията!
Прецака се сама...и хопа!-
Глава и аз да пъхна във торбата!

Недей ми вика, че без мен не можеш...
Ще ми липсваш също ти...ама...
Стои ми се на мене-тука, горе!
Не ми се слиза на проклетата земя!

Е, стига плака, де! Недей се хърли!
Офф...Айде, давай! Ясна беше тя!
Ех, Дядо Боже, сърдиш се-не сърдиш...
Ела  излизай с нея на глава!