Есента разпусна русолявата си плитка –
косите и покриха нажежената земя.
Плажовете се смълчаха и притихнаха.
Вятърът разроши морската вода.
Но онзи гларус още ни говори...
Песъчинките помнят нашите стъпки.
Бе август-един, от безброя.
И Аз и Ти. Сред безброя. В прегръдка