Не говорили си с месеци. Отново. Ето, днес ми пишеш ти: "Да се видим..."- Но защо, за Бога? Да говорим ли? Кажи? Сега? Когато настаниха се удобно тъкмо двете наши тишини. Във онази- мъртвата утроба. От която чакахме любов да се роди. Да се видим? Да говорим?! Да пропуснем! И да продължим! Да си кажем може само- Сбогом! Толкова. И пак да замълчим.