Едно просто " Обичам те!",
заседна толкова сложно във гърлото.
Непослушно ръцете сковаха се-

 Всяка тъга е толкова хлъзгава...
Ще падна... Ще си изпочупя надеждите!
През живота не тичам вече забързано –

Знам. Все ще заспите мои криле-
уморили се вече да пърхате.
И аз ще падна от тебе небе

Еуфория след поредното стихче,
но скоро връщаш се пак
на котата-Никой и Нищо.

 Тези думи във бялата тишина,
облякла телата на буквите,
казват толкова много неща