Пълна глупост!

Как го развенчах ли?

Просто се самозапалих.

Натежало ми беше и един хубав ден си драснах клечката.

Надявах се огънят да ме пречисти.Но, уви...

Просто станах на пепел и нищо не излезе от нея-ни феникс, ни дявол!

Нищо!!!

И ето ме сега-подмята ме вятъра на където си поиска.

Безбройни прашинки без цел и без посока.

Далеч една от друга.

Без цялост.

Без надеждата да се съберат някога отново.

Като в онази песен на Kansas.

Това съм и аз сега-Dust in the wind...

Така че помислете си добре преди да си драснете клечката.

Ако не искате да станете, като мен.

Като всички нас, които ни подмята вятъра.

Всички ние искахме да бъдем феникси.

В огъня да изгори старото ни Аз, тегавите спомени, болката...

Искахме да излезем нови от пепелта.

Да размахаме криле.

Да полетим, като едно време.

А всъщност просто...се самоубихме...

Нямаше ново Аз

( Но вече и старото го нямаше).

Нямаше криле.

Нямаше ги онези полети за които мечтаехме.

Всичко се оказа пълен мит!

Истинска бе само пепелта.

И вятарът разпиляващ я на всички страни.