Здравей!...Как си?...Помниш ли ме още?
Разбира се-помниш ме...Глупав въпрос!
Че ти пиша е глупаво също, но просто...
човек оглупява...когато чувства любов...

За това не съди ме, когато понякога,
неканен почуквам на твойта врата.
Повярвай не искам да бъда натрапник!
Не искам...но просто не мога да спра

да мисля за теб! Да търся очите ти...
Извинявай...пак глупаво взех да звуча...
Като някой хлапак-решил-Че обича!
А може би всъщност е просто така...

Аз търсих олтар-да положа пред него-
всичката своя събрана любов!
И ето те теб!-В точното време.
И аз си помислих-Изпраща я Бог!

Да, Господ, така си помислих,
изпрати ми теб, в тъмната нощ.
След всичките тези горещи молитви-
Най-после е тя! Най-после любов!

И толкова стихове за тебе изписах...
Ама и аз един съм глупак!
Не можещ да каже, че някой обича-
пред него в очите-без свян и без страх.


И ето че пак ме човърка отвътре...
И не зная дали любов е това.
Но знам че усещам горчилка и мъка, 
от момента в който си казахме-Чао!