Ти помниш? Помниш я, нали?
Онази, страшната, безмълвна бездна!
В която, някога, аз слязох и открих,
душата ти - премръзнала от безнадежност...
А после, горе, близо до слънцата,
качих я - нова... преродена!
Та,  имам нужда... днес, от някого,
да стори същото, за мене...

Есенциално е! Благодаря за момента!

Хубаво, искрено, хареса ми.

СЪРЦЕ

Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!


Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"...

... Но ти търпиш, защото си сърце!..

Дамян Дамянов