Късно е наистина, нали?
Да говоря няма смисъл вече.
На глухо моят глас сега кънти
и идва сякаш много отдалече.
В две бездни-твоите очи-
всеки поглед мой се сгромолясва,
с който търся онова Преди,
в което ти обичаше ме страстно.
Ръката ми отблъскваш и мълчиш,
когато твоята опитвам се да хвана.
И уж тъй близо, срещу мен стоиш,
а имам чувство, че те няма.
Няма те наистина, нали?
Отиде си завинаги онази дето
ме обичаше и онова Преди,
никога не ще да бъде  вече.