Много пъти в живота съм предаван.
Много пъти съм предавал сам...
Но нали сме хора и човешката ни слабост,
често, без да искаме докарва ни до там.

И също тъй-типично по човешки-
очакваме, когато нараним,
прошка и разбиране отсреща.
Без сами да можем да простим...

очакваме, когато нараним,
прошка и разбиране отсреща.
Без сами да можем да простим...

много мисли, въпроси, иии....
Само Дамянов чета и от време на време
съпишещи, като мен, за да мога да им напиша
смислен коментар...
Само Дамянов ражда такива чувства в мен...
и след прочит не мога да забравя...
Това твое стихотворение също...
Поздрав!