Ти  си онази, която до гроба
Аз ще търся! Копнея! Зова!
Нещастна, несбъдната обич.
Язва разяждаща мойта душа.

Мине-не мине, назаде се връщам
И чувствам се сам!-Най-сам в света!
Любов моя! Едничка! Насъщна!
Ела! Протегни към мене ръка!
В бездна се взирам, а ти се извращаш...
А ти ме оставяш...сам...на ръба...

Любов, като любов...
ни повече, ни пък по- малко,
ала откраднала ти ласото за лов
с Амарето черпи те за кратко
вкуса на сладкото разменя с нов-
НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ
Понякога облечена в доспехи
в ръка със щит от гордост,
надеждите разкъсва, като дрехи
щастлива в своята бездомност...
Понякога от степен на височината
несподеленото облякла за разкош,
в познатото, красиво - непозната
от добър превръща те във лош...
И пак понякога, мазохистично
Тя, несподелената е сладка тяга
Най-силната е, затова типично
през рамо смигва ти, а после бяга -
Завинаги в теб за да боли
приседнала на неудобно място...
без дума, без допир, без молби-
ти чакаш я, ти чакаш я просто...