Аз вдъхнах толкова живот във тази кал,
от която беше тя направена.
Че даже Господ би ми завидял,

Аз чувам тишината ти.
Аз чувам всички тези викове отвътре.
От край до край, обхождащи душата ти,

Постой...За малко още...Нека те погледам...
Надалеч преди да тръгнеш пак...
Че после, Господ знае колко време,

Ах, как обичам, щом шампанското
гръмне се за Новата година!
Па наметне всеки кожата на агнето,

Ах, каква е радост, щом шампанското,
гръмне се за Новата година!
Намята си човечеството кожата на агнето.