Колко ли мъже, подобно кораби е потопила,
на очите си, във бурното море?
Тъй крехка е... но има силата! –

 Ти Народе, смъкна си гащите.
Па ,в неприлична поза застана...
А сега, тъй учуден, поклащаш се.

Разпилях кръвта си другите да топля,
за това и жилите ми са сковани в лед.
Студ... Тъга... Самотност!

Всички думи са вече излишни...
Няма място-за надежди, мечти.
Ще посрешна, днес, тази неканена истина,

 А бе изрисуван ликът ти, на дните ми,
върху сивия скучен пейзаж.
Косите ти буйни, очите ти-