Те винаги са тук!-Пияни от власта си.
Все същите!-Макар с различни имена.
По стълба от човешка мъка, кръв и кости,

Унил и слаб, аз търсех техните обятия,
в които приютявах се за нощ или за няколко.
Но утрото отнемаше фалшивия им блясък!

Тя е още нова и неопетнена,
с мирис на живот и сладко вдъхновение.
Божествено прекрасна в своята отдалеченост.