Пиедестал?-Не ми останаха вече...
Но седни тук...На земята...До мен.
Изморих се от тези богини далечни,

Докосването ти-докосването на месия.
И аз възкръсвам всеки път,
щом нежните ти длани ме покрият

Слънчогледът сведе тъжно глава,
щом тя му помаха за сбогом.
Бледнееха вече всички слънца-

Не! Не ще да заспя! Не ще да си тръгна...
Да, знам, че е вече среднощ.
Ах, бързо-тъй бързо се стъмни...

Самотен съм! Самотен съм и много ми тежи...
Извинявам се! Написах го...клиширано банално.
А зная, по-напудреничко трябва да звучи,

Ела и разгони студа от вените ми!
Целуни мъртвешки бледите ми устни!
Аз те чакам, там, загубен в сенките -