Благодаря ти, мила, за това-
за това, че ти не ме обикна!
Аз болката в мастилница събрах

От глъч на кастрати с пискливи гласчета,
вече не чувам, сам, своя си глас...
Ех, даже, Василий остави на сто слепи,

Светът поглеждам отразен в очите ти-
един прекрасен, невъзможен свят!
И всякаш, че умирам... щом примигнеш...

Няма как да намериш Бог в църквата, ако не си го намерил в сърцето си. Там запали първо свещ! От там разгони първо мрака! Една свещ горяща в сърцето е много по-стойностна от безброй свещи запалени в църквата..
                         ***
...

Отдадох ти се...Ти победи!
И ето ме днес, вътре, в кулата.
Която не с друго-с душа построих!