Не си отивай! Моля те! Недей!
След теб, кажи, какво ще ми остане?
За какво да бие моето сърце?-

Духовната храна е хубава-аз знам!
Но ти ще разбереш, кога отидеш там,
където ходи сам, дори и царя,без охрани,

В търсене на себе си, аз нищо не открих.
А напротив, някак се загубих безвъзвратно.
Ето, днес, аз пиша този стих,

Тъй ли ще останеш ти...неизживяна?
Не искам! Не може! Не ще позволя!
Ще те търся! Копнея! До края!

Аз помня непознатият дойде към мен.
Въздъхна. "Тежко ми е..."-каза.
Самотен, жалък и сломен.

Хайде, удряй! Мога още!
Душата ми и този път ще издържи!
Останала, макар, без здраво място,

"Душата ми не е модерен ресторант,
за да гуляят в нея разни дами!..."
Пеньо Пенев